През настоящата година ТП Държавно горско стопанство Пирдоп участва с номинация за дърво на годината - "Дърво с корени" с кривото дърво в землището на гр.копривщица

ИСТОРИИ ЗА КРИВОТО ДЪРВО НА ГР. КОПРИВЩИЦА

Основния път от и за гр. Копривщица преди освобождението е минавал по направлението с. Кръстевич и Пловдив. По него са минавали керваните натоварени с вълна, шаяк, кожи, месо и млечни продукти, коприщенска дантела и др. с които градът се е прочул из цялата империя, и с която продукция е осигурил благоденствието, културния, архитектурния и духовния си напредък. Пътя се виел по дерета и сокаци, зимата го затрупвали преспите, лятото го изпепелявали жегата и разбойниците, но край него имало едно дърво.

Когато Копривщица започнала да се събужда за своя нов живот, животновъдството, занаятите и търговията се превръщат в локомотива на нейния просперитет. През периода преди възраждането кривото дърво е надигнало снага и разперило мощно нагънатите си клонаци за да подслони морните пътници и изтощените добичета. Тогава още млада бука на около 50 - 70 години е забелязана като нещо различно, нещо изключително, и хората започнали на излизане и на влизане в Копривщица да поспират под него за почивка и от любопитство. Живота по онова време бил тежък и с поколения нищо не се променяло в бита обичаите и нравите на хората, природата с нейните дивни красоти и различности била оня отдушник заедно с вярата, които крепили нашенеца и го тикали напред и нагоре, въпреки човешките и народностни теглила и несгоди.

По време на възраждането Копривщица се оформила като един от най-големите и богатите градове в днешните територии на България, а кривото дърво растяло заедно с нея, красиво в своята уникална вълнообразна форма, мощни клони, и дебели сенки. Подслонявали се на хлад и завет изнурени пътници, тежко натоварени кервани от коне, волове и др.

Дошло времето на гурбетчиите, тежка била тяхната съдба, особено в съзнанието на тогавашните патриахални българи дето имали обичай да не се ходи на повече от два дена път от населеното място, освен ако не е за нуждите на добитъка, здравето или сватба. За да покажат любовта към мъжете, синовете и бащите си, хората им правели дълги изпращания. Дълги, и защото инстинктивно усещали че така стреса, напрежението и болката от раздялата с любимите хора може да бъде намалена и оставена в разходката, на пътя и под кривото дърво, където след кратко похапване всеки тръгвал по трънливия път на собствената си съдбата. Много и не се завърнали.

И пак там под кривото дърво където се разделяли, хората от града ходели и чакали, тъжели и се надявали любимите им хора – мъжете им, синовете им и бащите им да се върнат. А когато гурбетчиите се завръщали – непознати, но по-силни, по-можещи по-знаещи и по-богати, започвали небивали празници.

Така се зародила легендата за кривото дърво на Копривщица. Мъките и радостите на хората се отлагали по стъблото и клоните. Когато тръгвала сълза или се отчупвала тежка въздишка една клонка на дървото се свивала и тръгвала да расте надолу, а когато изгряваща усмивка озарявала лицето или целувка разтърсвала душата, тогава една клонка на кривта бука тръгвала да расте нагоре.

И днес дървото се извисява над пътя от Копривщица за Стрелча на повече от 25 метра височина. След освобождението, старите хора разправят, че под буката редовно са пладнували стадата пасящи в околността, а по неговите най-високи вършини е кацал за лов и почивка царския орел, когато още го е имало по тия места.

Когато прокарват пътя от Копривщица за Стрелча проекта му е минавал точно през кривото дърво, но местните хора и строителите внимателно са го заобиколили, и са го запазили, за нас идните поколения.

През 60 и 70 години на миналия век обществеността в града се е заела активно с опазването на дървото като го е обявила за природна забележителност от местен характер и е поставяла табели, за неговата значимост за местните общности, за това да се пази, и затова че ще се глобяват нарушителите.

Славното минало на Копривщица, с нейните културни, архитектурни и революционни достижения много добре се допълва от природното й наследство - кривото дърво, първите гори на територията на България създадени от човека/така наречените горски култури/, невероятния климат, подходящ за лекуване и живеене на хора с белодробни заболявания, обширните гори наоколо и др. Всичко това е гаранция за просперитет и устойчиво развитие на днешна Копривщица, като един основен поминък на нашите съвременници е културния, селския и еко туризма.

Кривото дърво е част от нашата човешка, славна и често болезнено поучителна история, част от нашето напрегнато настояще и част от нашето изпълнено с надежди и мечти бъдеще.

Ние служителите и работниците от Горско стопанство Пирдоп, в чийто обхват е и землището на гр. Копривщица, искаме този жив паметник на нашата си, лъкатушещата, човешката история – кривото дърво, да бъде опазен, искаме да се погрижим за него и да го показваме на приятелите и гостите на Копривщица, като символ на знанието, паметта и живота.

На 19 септември 2011г., журито на конкурса "Дърво с корен 2011" разгледа всички 52 номинации, които получихме и след много труден избор определи десетте финалисти, от които ще бъде излъчен победителят.

За да определите победителя в "Дърво с корен 2011", гласувайте за вашия фаворит сред десетте финалисти в конкурса. Победител ще стане дървото, събрало най-много гласове. То ще получи специализирана консултация и обгрижване за подобряване на състоянието му и ще получи правото да представи България в международния конкурс "Европейско дърво на годината 2012", който ще се проведе догодина.