Докато политиците търсят пътища за намаляване емисиите от парниковите газове за да смекчат ефекта от глобалната промяна на климата, ролята на горите и лесовъдството стана важна дискусионна точка. Има малко неразбиране, че горите поемат въглерод докато растат и превръщат атмосферния въглероден двуокис (CO2) в полезни форми като въглерод в органичната маса на дървесината и почвата. Докато важността на Продуктите от отсечена дървесина (ПОД) е призната от много страни, ефекта на складиране на въглерод във дървесните продукти няма да бъде определен през първия договорен период на Протокола от Киото. Договореностите за периода след 2012г. обезпечават среда за възможно включване на дървесните продукти. ПОД са дефинирани като дървени материали добити от горите, които се използват за продукти като мебели, шперплат и хартиени продукти или за енергия. ПОД, обаче не включват отпадъците от дърводобива, които остават в сечищата. ПОД формират съществена част от въглеродния цикъл. Те имат ефект върху цикъла на въглерода, защото от една страна запасът CO2 в дълговечните дървесни продукти може да се задържи на същото ниво, да се увеличи или да намалее (от гниене или изгаряне) в отчетната рамка. Фигура 1 показва движението на въглерода и запасът му в дървесните продукти в Европа през 2002г. Въглеродът в ПОД преминава през различни етапи и складови нива докато накрая пак се върне в атмосферата. Отсечената дървесина се преработва до дървени и хартиени продукти. След тяхната употреба, която може да продължи или дни или векове, продуктите се изгарят, рециклират или депонират, където бавно се разлагат. Променяйки търсенето на дървени продукти можем да имаме важна роля в глобалния цикъл на въглерода и да се борим срещу климатичните промени.
Фигура 1. Движение на въглерода и запасът му в дървесните продукти в Европа през 2000г. Движението е показано със стрелки, запасите с кутийки. Мярката е teragram (1012) въглерод за година (Eggers,2002).
Очевидното смекчаване на климата осигурявано от ПОД и илюстрирано в фигура 1е образуването на материален запас от въглерод. Друг забележителен смекчаващ ефект се получава чрез употребата на дървесните продукти като заместители на по-енергоемки материали или за намаляване употребата на фосилни горива чрез заместването им с дървесна биомаса. Производството и транспорта на дървесни продукти изисква по малко фосилни горива в сравнение с енергоемките строителни материали като алуминий, стомана и бетон.
Съвременни сравнения показват, че производството на стомана и бетон като строителни материали изисква над два пъти повече енергия отколкото дървесните продукти, освен това е съпътствано с по-голямо производство на парникови газове. Идеално от гледна точка на смекчаване влиянието върху климата е комбинацията от тези два заместващи ефекта да бъде насочена към дървесните продукти, които първо трябва да бъдат използвани като строителни материали, в който е складиран въглерод и заместват по енергоемките материали, и след това в края на жизнения цикъл на дървесния продукт за производство на енергия като заместител на фосилните горива.
Отсечената дървесина се превръща в много разнообразни дървесни продукти. Въглеродът в дървесината е затворен в продуктите докато те се разлозат или бъдат изгорени и въглеродът впоследствие бъде освободен обратно в атмосферата. Инициативите за използване на ПОД са безусловно заложени в Протокола от Киото заради заместващият ефект: дървесните горива могат да се използват като заместител на фосилните горива и масивната ПОД може да се използва като заместител на по-енергоемки материали, редуцирайки емисиите на CO2. За сега, обаче промените в складирания въглерод в ПОД не се изчисляват. В тази част са представени няколко опции ка да се увеличи складирания въглерод в дървесните продукти. Изпълнението на тези опции зависи от нациналните мерки и политики.
Дървесните и хартиените продукти са сред най-често използваните материали за рециклиране в същите или нови продукти. Например, в Европа рециклираната хартия възлиза на повече от 40 % от ежегодното произвдство и се очаква да се увеличи.
Увеличаването на живота на дървесните продукти не само води до по-дълга употреба, но също до дълго складиране на въглерода и по-малка консумация на енергия за заместване с нови материали. Продължителността на употреба на дървесните продукти може да бъде удължена чрез използване на подходящи дървесни видове за специфични крайни нужди, добра спесификация и детаилизация, използване на защита срещу гъбни и насекомни атаки, и рез мъдро използване и подържане.
Строителното законодателство може да играе главна роля като поощтрява използването на дървесина. Например многоетажно дървено строителство на повече от два етажа стана обичайно, следвайки промените в националното строително законодателство.
Сертификацията на горските продукти може да подпомогне за увеличаване на пазарният имдял, чрез информиране на консуматорите, че дървесината е добита от устойчиво управлявани гори.
Допълнителни мерки за подпомагане ползването на дървесина също и за смекчаване на климатичните промени са национални, мултинационални и региоални инициативи. Примери са “Plan Bois-Construction-Environment” и нейната съпътстваща „грамота” във Франция, “Wood for good” във Великобритания, “Centrum Hout” в Холандия, “Promo_legno” в Австрия и Италия, „Шведската дървесна асоцияция”, „Датския дървесен информационен съвет”, “Wood Focus” във Финландия, “Centre Interfederal d’Information sur le Bois” в Белгия и “Nordic Timber Council” във Финландия, Норвегия и Швеция, “German Timber Promotion Fund” във ФРГ, също и регионални инициатива в Испания.
Изследванията играят ключова роля в развитието на нови приложения, подобряване на производствените процеси и качеството на продуктите и пропдължителността им на живот (употреба), което може да увеличи пазарния дял на дървесни продукти.
Някои страни се опитват да включат специфични клаузи в публичните търгове за увеличаване на употребата на дървесина, заради ползите за климатичните промени (по-добра изолация, енергийна ефикасност, използване на възобновим материал).
Гори покриват 44% от площта на Европа.
Малко над 1 милиард ха, или 1,26 ха на глава от населението, 25 % от горите по света са в Европа. Приблизително 80% от тези гори са в Руската федерация. В повечето региони между 80 и 90 % от горите са достъпни за добив, но в Източна Европа само около 40 %.
Европейските горски площи продължават да се увеличават
Площта н горите в Европа се е увеличила с почти 13 милиона ха (площ приблизително равна на територията на Гърция) през последните 15 години, което основно се дължи на отглеждането на нови гори и естествената експанзия на горите в бивши земеделски земи.
74 % от Европейските гори са повлияни от човека
Около 70% от горите в Европа са класифицирани като полуестествени и около 4 % като култури, докато останалите 26 %, разположени основно в Източно и Северноевропейските страни се считат за естествени (незасегнати). Без Руската федерация само 5 % от горите в Европа са незасегнати, докато 8 % са култури.
Количеството на дървесината в горите достигна рекордно ниво и се увеличава
Общият прираст на горите в Европа през последните 15 години възлиза на 112 милиарда м3, средно 358 милиона м3 – равностойно на общия прираст на Словения, се добавя всяка година.
Резервите на въглерод в горската биомаса са огромни и продължават да се увеличават
В горската биомаса са складирани 53 гигатона въглерод, което е увеличение с 2 милиарда тона от 1990г. Допълнителни значителни количества въглерод са складирани в почвата и почвената подстилка, но знанията за тези компоненти все още са ограничени.
Въведение
Горите покриват около една-трета от земната повърхност и подслоняват три-четвърти от сухоземното биоразнообразие. Те също докарват почти половината от сухоземния въглероден запас и това играе важна роля за регулирането на земния климат. Тропическите гори са особено важни за въглеродния бюджет, защото те съдържат толкова въглерод в техните стъбла, зеленина и почва колкото умерените и бореалните гори заедно. Интерпарламентарната група за климатичните промени (IPCC)пресмята, че лесоползването– или по-точно обезлесяването, деградацията на горите и другите нгативни промени в тях- дават 17,4% от глобалнит ежегодни емисии от парникови газове, основно от тропическите развиващи се страни. Това е еквиваленто на 5,8 гигатона (Gt) въглероден двуокис годишно. Това е равностойно на общия годишен еквивален на въглероден двуокис (СО2-е) на САЩ и повече от глобалните емисии от транспортния сектор. Най-голямо обезлесяване се причинява от експанзията на селското стопанство и градското и инфраструктурното развитие.
Горите могат и трябва да играят важа роля в смекчаването на климатичните промени. Сега международния дебат е фокусиран особено на намаляването на емисиите от обезлесяване и деградиране на горите в тропическите разиващи се страни, но при наличие на устойчиво стопанисване на горите (УСГ), всички гори могат да помогнат за смекчаване на климатичните промени чрез мерки като НЕОДГ (намаляване на емисиите от обезлесяване и деградация на горите), съхраняване на горите, възстановяване на горите, залесяване, производство на енергия от дървесни биогорива и употреба на устойчиво произведени дървесни продукти като заместители на материали, чието производство е свързано с интензивни емисии.
